Чудите се, защо в заглавието казваме: „Близост и разстояние – на какво се дължи това?“
От мазето до тавана, всичко винаги трябва да е подредено и чисто. Знаем обаче, независимо дали живеем в къща или апартамент, че това е почти невъзможно. Нещата, от които не се нуждаем всеки ден, се оказват в мазето или на тавана. Някои откриваме години по-късно. Някои никога повече не ни трябват и накрая ги изхвърляме. Забелязваме, че са прашни и мръсни.
Таван, плевня, боклуци, желязо, метал, дърво, всичко старо
Почистване на мазета и тавани често се оказва „мисия невъзможна“ или за определен период работа. Това е кът, който не е почистван от дълго време. Паяжини украсяват прозореца. Предметите са украсени с инкрустиран прах. Всичко трябва да изтъркаме, както трябва. Водата с която забърсваме трябва да се сменя няколко пъти.
Не можем да предотвратим натрупването на прах и мръсотия в нашите мазета и тавани и дори в нашите всекидневни. Задачата да се осигури чистота отново и отново кара много домакини и съпрузи да охкат. Това е сизифова задача. Започваме и никога не се вижда краят.
Сизиф от Тициан
Нека приложим теорията на Сизиф от Тициан към себе си, така и тук не е по-различно. Нашата собствена къща, нашето тяло, нашият ум и нашата душа изискват постоянно почистване. Тук също се утаяват мръсотия и прах. Познати като болка, като болест, като страдание, като рана. Тази мръсотия крие нашите собствени красоти, особености и индивидуални особености. Тя покрива нашето собствено същество.
Знаем обаче, че изтриването на мръсотията изисква много усилия. Ето защо обичаме да го избягваме. Предпочитаме да се излежаваме на плажа или в хамака и да си прекарваме добре. Оставете някой друг да почисти мръсотията. Например depo.bg.
Когато хората слизат от магистралата и изхвърлят боклука си през прозореца, не стои ли зад това мисълта, че отделът за поддръжка на магистралата трябва да има какво да прави? Това напълно пренебрегва факта, че винаги има достатъчно работа.
По магистралите се натрупват 30 тона боклук
В Берлин … За типични дребни отпадъци като фасове, чаши за еднократна употреба или дъвки глобата започва от 55 евро.
Премахването на отпадъци от автомобила причинява разходи в диапазона от шест до седем цифрени суми всяка година.
Хората, които правят това, не само изхвърлят тази мръсотия, те изхвърлят собствената си мръсотия. Хората казват, че са различни от животните, защото могат да мислят, защото имат съзнание. В такива моменти, обаче не го правят, когато прозорецът на колата се спуска с натискане на бутон, ръката се вдига и хартията изхвърча, какво е това мислене? Какво съзнание е това? Осъзнаването отключва въпросът за климата? Човешко мислене ли е това, което мисли в по-широк климатичен и човешки контекст? Тук не се ли долавя дистанцията до други същества? Другият от непознатия. Другото от чуждото, въпреки че всички живеем на една земя?
Във времето на вируси разстоянието се превърна в ежедневна дума. Дали употребата и действието на тази дума също не са покрити с прах и мръсотия през тези месеци от живота ни?
Прах, мръсотия, която крие близостта на хората един към друг? Прах, мръсотия, която покрива социалното същество – човек?
Почистваме мръсотията отвън. Ами мръсотията отвътре?
Префиксът „dis“ означава „разделен“. Какво разделяме в момента в този свят на маски и дистанция? Какво всъщност маскираме? Какво внасяме в невидимостта?
Един приятел наскоро ми каза, че жена му се прибрала от пазар много тъжна. Беше преживяла следното. На касата в супермаркета пред нея стои жена с бебе в кошницата в пазарската количка. Жената се усмихнала на бебето, около три месеца. Вероятно и вие сте се улавяли да правите това. Да, каза тя, бебето изобщо не реагира. Обикновено децата се усмихват в отговор. Тогава тя се сети, че носи маска. Така че детето изобщо не можеше да види усмивката. Вкъщи тя задала на съпруга си въпроса: Как се учи едно дете сега, че светът е мил,… че хората са добри? Че другият не иска да ви навреди?
Не пораждаме ли страх от ближните си, когато всяко религиозно вярване ни казва да обичаме ближните си като себе си? Но ако вече не можем да видим ближния си, не можем повече да бъдем близо, не можем повече да го изживеем, дори да се страхуваме от него като източник на зараза, какво е любовта към ближния?
Емпатия, състрадание, приятелство, тъга, болка
Известната писателка Зента Маурина казва: „Ако човек има нужда от самота, за да намери себе си, той се нуждае от теб за себеизпълнение.“ 25, стр. 30). Това означава, че имаме нужда от лицето на другия, за да разпознаем себе си. Имаме нужда от тишина като медитация, за да открием себе си, да се пречистим от мръсотията. Имаме нужда обаче и от теб, който като огледало ни показва един друг наш свят. Ако се скрием зад маска, ако ние като хора се отдалечим от хората, ние отнемаме възможността да разпознаем собствената си мръсотия и по този начин да я премахнем. Това се натрупва. Какво се случва, когато мръсотията вече не се отстранява? Нито отвътре, нито отвън?
Какво ни показва маската за самите нас? Какво крие от самите нас? Тогава какво сме ние?
И така дистанцията води до разединение, до отделяне от себе си и действията си и света. Но както показват екологичните изследвания, световният боклук не изчезва просто така.
Можем да избегнем дистанцирането, човешкото разделение и натрупването на мръсотия само ако се приближаваме един към друг, ако виждаме мръсотията като наша мръсотия, ако вече не виждаме другия като риск от инфекция, а просто като човек като нас самите. Хората са били и са успешни в екип. Никой не може да оцелее сам.
Личност, креативност, обмен, решения
Като мислещо, чувстващо и социално същество човекът е този, който може да пречисти себе си и другите. Това почистване е възможно само отвътре. Ако започнем да се пазим чисти, светът ще се поддържа чист. Не е необходима дистанция, нито маска, защото можем да се запазим здрави и чисти само ако самите ние сме здрави и чисти вътрешно. Тогава не ни е страх от нищо, защото знаем, че навсякъде сме здрави и чисти.
Бистра вода отвътре и отвън. Бистра вода за живот за всички.
Старият мъдър човек в Хималаите казва: „Всичко, което може да намерите навън, е променливо по природа, непостоянно. …Не, нищо извън вас никога няма да ви донесе удовлетворение. Единствената стабилност, която наистина може да ви помогне, е вътрешната…“ (Тициано Терцани, Последният кръг на въртележката, 685).
Повече инфо относно почистване на мазета и тавани вижте тук: https://www.depo.bg/mazeta-tavani-sofia.